Кас Остерхуис е професор в Техническия университет в Делфт. През 1987-1988 той работи в Париж заедно с визуалния художник Илона Ленард (Ilona Lénárd), а през 2004 г. тяхното архитектурно студио е преименувано на ONL [Oosterhuis_Lénárd].
От 2007 Кас Остерхуис е регистриран архитект в Унгария и е бил главен архитект на проекта CET.
През 2000 г. Остерхуис е назначен за професор по цифрови методи за проектиране в Техническия университет в Делфт и в момента ръководи екип от 12 изследователи в неговата група Hyperbody, център на знанията за нестандартна и интерактивна архитектура в ТУ - Делфт. Кас Остерхуис е директор на лабораторията protoSPACE.
В най-новата си книга "Към нов вид сгради, пътеводител за дизайна на нестандартната архитектура“ ("Towards a New Kind of Building, a Designers Guide to Nonstandard Architecture") Остерхуис разкрива основите на личната си архитектурна вселена, която приветства промяната на парадигмата от стандартни към нестандартни конструкции и от статични към динамични сгради като първоначално условие.
През 2012 г. ONL получава наградата за иновации Wood Innovation Award за тяхната система за катераческа стена. През 2008 г. архитектът получава наградата Autodesk BIM Experience Award за Проекта CET в Будапеща. Други награждавани проекти са Saltwater Pavilion на Neeltje Jans, Garbagetransferstation Elhorst/Vloedbelt в Зендерен и Hessing Cockpit в Утрехт и много други.
Наскоро реализираните проекти като многофункционалния център Bálna в Будапеща и кулата LIWA в Абу Даби са живо доказателство за ефективността на разработения от Остерхаус и неговия екип опростен подход към производствения процес по отношение на прецизността, времето за монтаж, устойчивостта, разходите и архитектурната красноречивост.
